събота

Болгарский
понеделник вторник сряда четвъртък петък събота неделя

Морфологические и синтаксические свойства
Ед. събота
Ед. об. събота
Ед. суб. съботата
Мн. съботи
Мн. сов. съботите
Числ. —
Зв. —

съ-бо-та

Существительное, женский род, склонение 41.

Произношение
  • МФА: ед. ч. [ˈsəbotɐ], мн. ч. [ˈsəboti]

Значение

суббота

Гиперонимы

ден

Родственные слова

Этимология

От лат. Sabbatum dies, восходящего к ивр. שבת — Шаббат, седьмой день библейской недели, Ср. венг. szombat, исп. sábado, нем. Samstag, польск. sobota.

This article is issued from Wiktionary. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.